19 nov 2015, 17:50

Научих се

638 0 4

Научих се да ставам,

когато съм поставена на колене,

наум числа до десет пак да преброявам,

когато силно искам да извикам: - Не!

Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна,

когато боря се със злобата и завистта

и с болката, която вече е ненужна

във бъдещето към което аз вървя.

Научих се да виждам през незримото, 

да чувам даже и гласа на тишината,

седнала под онова дърво от детството любимото,

 загледана във танца на листата...

Научих се да оцелявам в бурите, които ме връхлитаха

след всеки крак подложен от Съдбата.

Напук на нея по-силни мечтите ми политаха

към смеха, към радостта и светлината.

Научих се и слаба да се боря,

научих се да се усмихвам през сълзи,

научих се без думи да говоря,

научих се да съм щастлива дори, когато много ме боли

 

15.08.2015г.

Мими Янева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Кирил Панов!Наистина е добре да намираш щастието навсякъде то винаги е около нас ние само трябва да се научим да го търсим където трябва дори и когато има болка.
  • Чудесно произведение, Мимка. Да, наистина е хубаво дори в болезнени моменти да бъдеш щастлив.
  • Пожелавам Ви го от сърце. Усмивката е най- силното оръжие срещу човешката злоба.
  • Завиждам ти,благородно,разбира се.Може би някой ден и аз ще мога да се усмихвам на злобата човешка.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...