Научих се
Научих се да ставам,
когато съм поставена на колене,
наум числа до десет пак да преброявам,
когато силно искам да извикам: - Не!
Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна,
когато боря се със злобата и завистта
и с болката, която вече е ненужна
във бъдещето към което аз вървя.
Научих се да виждам през незримото,
да чувам даже и гласа на тишината,
седнала под онова дърво от детството любимото,
загледана във танца на листата...
Научих се да оцелявам в бурите, които ме връхлитаха
след всеки крак подложен от Съдбата.
Напук на нея по-силни мечтите ми политаха
към смеха, към радостта и светлината.
Научих се и слаба да се боря,
научих се да се усмихвам през сълзи,
научих се без думи да говоря,
научих се да съм щастлива дори, когато много ме боли
15.08.2015г.
Мими Янева
© Mimi Ivanova All rights reserved.
