Научих се
Научих се да ставам,
когато съм поставена на колене,
наум числа до десет пак да преброявам,
когато силно искам да извикам: - Не!
Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна,
когато боря се със злобата и завистта
и с болката, която вече е ненужна
във бъдещето към което аз вървя.
Научих се да виждам през незримото,
да чувам даже и гласа на тишината,
седнала под онова дърво от детството любимото,
загледана във танца на листата...
Научих се да оцелявам в бурите, които ме връхлитаха
след всеки крак подложен от Съдбата.
Напук на нея по-силни мечтите ми политаха
към смеха, към радостта и светлината.
Научих се и слаба да се боря,
научих се да се усмихвам през сълзи,
научих се без думи да говоря,
научих се да съм щастлива дори, когато много ме боли
15.08.2015г.
Мими Янева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
