krvelkov (Красимир)
265 334
23 may 2014, 9:26

Науката и досега мълчи - как виждаме, затворили очи? 

  Poesía » De amor
528 0 5

Дишаш като вятъра - непостоянно.
Вода си и обливаш ме всестранно.
Върховете ти изкачвам, слизам.
Пещери и извори у теб откривам.
Листа ме галят и бодли ме драскат,
живинките все към теб ме тласкат...
 

Още вкусна си. И сладка, и солена,
горчива, кисела, и топла, и студена.
Обичам те. И тъжна, и засмяна.
Обичам те. Във всякаква премяна.
 

Вселената не мога да обгърна...
Усещам я, когато те прегърна.

© Красимир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??