23 may 2014, 9:26

Науката и досега мълчи - как виждаме, затворили очи?

683 0 5

Дишаш като вятъра - непостоянно.
Вода си и обливаш ме всестранно.
Върховете ти изкачвам, слизам.
Пещери и извори у теб откривам.
Листа ме галят и бодли ме драскат,
живинките все към теб ме тласкат...
 

Още вкусна си. И сладка, и солена,
горчива, кисела, и топла, и студена.
Обичам те. И тъжна, и засмяна.
Обичам те. Във всякаква премяна.
 

Вселената не мога да обгърна...
Усещам я, когато те прегърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...