Науката и досега мълчи - как виждаме, затворили очи?
Дишаш като вятъра - непостоянно.
Вода си и обливаш ме всестранно.
Върховете ти изкачвам, слизам.
Пещери и извори у теб откривам.
Листа ме галят и бодли ме драскат,
живинките все към теб ме тласкат...
Още вкусна си. И сладка, и солена,
горчива, кисела, и топла, и студена.
Обичам те. И тъжна, и засмяна.
Обичам те. Във всякаква премяна.
Вселената не мога да обгърна...
Усещам я, когато те прегърна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Все права защищены
