НАВИК

31 may 2007, 8:39

Poesía

650 0 4

НАВИК

И в мислите си да си честен.

Да стъпваш винаги нащрек -

дали и как ще си полезен

на онзи непознат човек,

от който жест на благодарност

не чакаш и защо е тя?

Злодея днес наказват с давност

и кичат го дори с цветя.

Но ти това ще преживееш

с остатъка от селска чест,

за който да тръбиш, не смееш,

че има власт над теб и днес.

Ще носиш в пазвата си скътал: -

овчарски глас, бразда от плуг.

И дълго ще се взираш в пътя,

довел те някога дотук,

където можеш отвисоко

да гледаш стария асфалт,

как бяга от града и блока -

назад в изгубения свят,

от който с мириса донесен

те лъхва мирис на жита.

И ти - по навик стар, унесен -

разтриваш нещо на дланта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Aneta_kz (Анета)

2007-05-31T14:42:34+03:00

,,Но ти това ще преживееш
с остатъка от селска чест,''
Нека спасим този остатък!!!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-05-31T11:47:35+03:00

Искрен поздрав за прекрасния стих!
Много образно,отлично!!!
Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-05-31T11:30:55+03:00

Много образно и хубаво!
ria (Гергана Иванова)

2007-05-31T10:15:51+03:00

"...в изгубения свят...".Наистина изгубихме връзката си с онзи свят на простичките и обикновени неща, на красотата и естественото...