НАВИК
НАВИК
И в мислите си да си честен.
Да стъпваш винаги нащрек -
дали и как ще си полезен
на онзи непознат човек,
от който жест на благодарност
не чакаш и защо е тя?
Злодея днес наказват с давност
и кичат го дори с цветя.
Но ти това ще преживееш
с остатъка от селска чест,
за който да тръбиш, не смееш,
че има власт над теб и днес.
Ще носиш в пазвата си скътал: -
овчарски глас, бразда от плуг.
И дълго ще се взираш в пътя,
довел те някога дотук,
където можеш отвисоко
да гледаш стария асфалт,
как бяга от града и блока -
назад в изгубения свят,
от който с мириса донесен
те лъхва мирис на жита.
И ти - по навик стар, унесен -
разтриваш нещо на дланта.
© Любен Стефанов All rights reserved.
