Навик ми е да не те целувам -
сутрин, обед и за лека нощ.
И отдавна спрях да те сънувам,
отдавна имам навик. Лош.
Да крия как блестят очите,
в стомаха пеперуди как лудуват,
щом нежно галиш ми косите,
и светът е цветен. И е хубав.
А искам само късно вечер
глава на рамото ти да отпусна.
Мигът да бъде като вечен,
И да казваш "няма да те пусна".. ...