20 мая 2023 г., 10:14

Навик

447 0 0

Навик ми е да не те целувам -
сутрин, обед и за лека нощ.
И отдавна спрях да те сънувам,
отдавна имам навик. Лош.

 

Да крия как блестят очите,
в стомаха пеперуди как лудуват,
щом нежно галиш ми косите,
и светът е цветен. И е хубав.

 

А искам само късно вечер
глава на рамото ти да отпусна.
Мигът да бъде като вечен,
И да казваш "няма да те пусна"..

 

Да чувам как сърцето бие,
как вените изпълват се с кръвта,
от обич свят да ми се вие,
да няма маски, нито суета.

 

Навик ми е да не те прегръщам,
когато тъжен си, а аз сама.
Когато времето в стрелки препуска
и гонят се денят с нощта.

 

Когато чакаш ме да дойда
смирена, жадна за любов.
Да дойда и да знам за мене,
че ти на всичко си готов.

 

Навик ми е да те чакам още,
сутрин, обед и за лека нощ.
Търся те до късно нощем,
търся те, мой навик лош.

 

И не случайно и на пук,
днес устните повтарят жадно, 
мечтата да съм твоя, не на друг.
А тя ще ме погуби. Бавно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...