И все по-угрижени,
все по-сами,
заети изглеждаме
в сглобените дни.
Разпада се времето –
самотно и нямо,
дори е забравило
да очаква промяна.
И все по-нечуващи,
все по-студени,
живеем с бушуващи
вътрешни сцени.
Приемаме залеза,
небето – само,
а някъде щъркел
свива гнездо...
© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados