Apr 8, 2018, 11:36 PM

Навик или примирение 

  Poetry » Other
348 1 0

И все по-угрижени,

все по-сами,

заети изглеждаме

в сглобените дни.

Разпада се времето –

самотно и нямо,

дори е забравило

да очаква промяна.

И все по-нечуващи,

все по-студени,

живеем с бушуващи

вътрешни сцени.

Приемаме залеза,

небето – само,

а някъде щъркел

свива гнездо...

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??