14 mar 2022, 8:52

Навляза ли в мъгла

  Poesía
523 12 11

Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,

че нещо скъпоценно ще намеря.

И като просяк, пипнешком с ръце разтварям

пореден кръг - за зрящите химера.

 

Така живея в страх от яснотата,

от дните слънчеви с безоблачна измамност.

Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,

залутан призрак, но творящ реалност.

 

Желая крехка пелена да ме обгърне

и чувство девствено, миришещо на детство,

за миг поне живота ми да върне

в едно вързопче с надписа - наследство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Така живея в страх от яснотата,

    от дните слънчеви с безоблачна измамност.

    Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,

    залутан призрак, но творящ реалност."
  • Ех че е хубавооо!👍 Истински се насладих на тази стихотворна мъдрост, Младене!😍
  • В детството си не разбираме живота, а просто сме отдадени на чувствата. Когато пораснем започваме да гледаме на света с ума си и често той не ни харесва. Затова търсим да се върнем отново в онази детска заблуда. Поздравления!
  • Дълбоко съм трогнат от вашите коментари, от високата оценка и от поставянето на скромния ми стих в Любими. Бъдете здрави и благословени, колеги по перо и приятели!
  • Мисля че е житейски парадокс:всяко дете мечтае да порасне, а щом порасне, обича спомени за детството. Едва ли има човек който да не пътува в тази парадигма!
    Но пък колко лиричен пейзаж!
    Поздравления, Младен!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...