vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
14 mar 2022, 8:52

Навляза ли в мъгла

  Poesía
521 12 11

Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,

че нещо скъпоценно ще намеря.

И като просяк, пипнешком с ръце разтварям

пореден кръг - за зрящите химера.

 

Така живея в страх от яснотата,

от дните слънчеви с безоблачна измамност.

Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,

залутан призрак, но творящ реалност.

 

Желая крехка пелена да ме обгърне

и чувство девствено, миришещо на детство,

за миг поне живота ми да върне

в едно вързопче с надписа - наследство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Така живея в страх от яснотата,

    от дните слънчеви с безоблачна измамност.

    Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,

    залутан призрак, но творящ реалност."
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Ех че е хубавооо!👍 Истински се насладих на тази стихотворна мъдрост, Младене!😍
  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    В детството си не разбираме живота, а просто сме отдадени на чувствата. Когато пораснем започваме да гледаме на света с ума си и често той не ни харесва. Затова търсим да се върнем отново в онази детска заблуда. Поздравления!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Дълбоко съм трогнат от вашите коментари, от високата оценка и от поставянето на скромния ми стих в Любими. Бъдете здрави и благословени, колеги по перо и приятели!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Мисля че е житейски парадокс:всяко дете мечтае да порасне, а щом порасне, обича спомени за детството. Едва ли има човек който да не пътува в тази парадигма!
    Но пък колко лиричен пейзаж!
    Поздравления, Младен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0