Mar 14, 2022, 8:52 AM
Навляза ли в мъгла
Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,
че нещо скъпоценно ще намеря.
И като просяк, пипнешком с ръце разтварям
пореден кръг - за зрящите химера.
Така живея в страх от яснотата,
от дните слънчеви с безоблачна измамност.
Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,
залутан призрак, но творящ реалност.
Желая крехка пелена да ме обгърне
и чувство девствено, миришещо на детство,
за миг поне живота ми да върне
в едно вързопче с надписа - наследство!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ех че е хубавооо!👍 Истински се насладих на тази стихотворна мъдрост, Младене!😍
-
В детството си не разбираме живота, а просто сме отдадени на чувствата. Когато пораснем започваме да гледаме на света с ума си и често той не ни харесва. Затова търсим да се върнем отново в онази детска заблуда. Поздравления!
-
Дълбоко съм трогнат от вашите коментари, от високата оценка и от поставянето на скромния ми стих в Любими. Бъдете здрави и благословени, колеги по перо и приятели!
-
Мисля че е житейски парадокс:всяко дете мечтае да порасне, а щом порасне, обича спомени за детството. Едва ли има човек който да не пътува в тази парадигма!
Но пък колко лиричен пейзаж!
Поздравления, Младен! -
Там в мъглата се развихря въображението и започва да рисува причудливи картини..! Там сме в някак друг, чуден и примамлив свят! Поздравления, прекрасен стих!
-
Много добра съпоставка на мъглата с мирогледа в детските години. Чистотата в детските очи и чистотата в човека - чисто като бяла мъгла. И друго не му трябва на човек за из път - едно вързопче надежда към скъпоценната мечта! Поздравления
-
"В мъглата" на съвременната озъбена действителност, лирическият губи сякаш за миг почва под краката си, но съкровеното в душата му намира "своя път" и спомените и алюзиите са така умилително, и ефирно описани, че разкриват невероятната пъстроликост на душата му. "Вързопчето наследство" е своеобразната сила на поантата, която оставя запомнящо се цялото стихотворение.
Поздравления за безспорния талант и майсторство, с което твориш, скъпи приятелю и което ме кара да ти се възхищавам! -
Страхотно!
-
В тежки моменти ни се иска да се върнем в слънчевото и безоблачно детство, когато не знаем какво ще ни поднесе в бъдещето.
-
Много хубаво, малко тъжно, но споменът от детството е съкровен, винаги когато човек изпадне в дупка, търси детска ръчичка да го измъкне!
Насладих се, Младен! -
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Така живея в страх от яснотата,
от дните слънчеви с безоблачна измамност.
Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,
залутан призрак, но творящ реалност."