14 мар. 2022 г., 08:52

Навляза ли в мъгла

522 12 11

Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,

че нещо скъпоценно ще намеря.

И като просяк, пипнешком с ръце разтварям

пореден кръг - за зрящите химера.

 

Така живея в страх от яснотата,

от дните слънчеви с безоблачна измамност.

Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,

залутан призрак, но творящ реалност.

 

Желая крехка пелена да ме обгърне

и чувство девствено, миришещо на детство,

за миг поне живота ми да върне

в едно вързопче с надписа - наследство!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Така живея в страх от яснотата,

    от дните слънчеви с безоблачна измамност.

    Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,

    залутан призрак, но творящ реалност."
  • Ех че е хубавооо!👍 Истински се насладих на тази стихотворна мъдрост, Младене!😍
  • В детството си не разбираме живота, а просто сме отдадени на чувствата. Когато пораснем започваме да гледаме на света с ума си и често той не ни харесва. Затова търсим да се върнем отново в онази детска заблуда. Поздравления!
  • Дълбоко съм трогнат от вашите коментари, от високата оценка и от поставянето на скромния ми стих в Любими. Бъдете здрави и благословени, колеги по перо и приятели!
  • Мисля че е житейски парадокс:всяко дете мечтае да порасне, а щом порасне, обича спомени за детството. Едва ли има човек който да не пътува в тази парадигма!
    Но пък колко лиричен пейзаж!
    Поздравления, Младен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...