14 мар. 2022 г., 08:52

Навляза ли в мъгла 

  Поэзия
323 12 11

Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,

че нещо скъпоценно ще намеря.

И като просяк, пипнешком с ръце разтварям

пореден кръг - за зрящите химера.

 

Така живея в страх от яснотата,

от дните слънчеви с безоблачна измамност.

Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,

залутан призрак, но творящ реалност.

 

Желая крехка пелена да ме обгърне

и чувство девствено, миришещо на детство,

за миг поне живота ми да върне

в едно вързопче с надписа - наследство!

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Така живея в страх от яснотата,

    от дните слънчеви с безоблачна измамност.

    Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,

    залутан призрак, но творящ реалност."
  • Ех че е хубавооо!👍 Истински се насладих на тази стихотворна мъдрост, Младене!😍
  • В детството си не разбираме живота, а просто сме отдадени на чувствата. Когато пораснем започваме да гледаме на света с ума си и често той не ни харесва. Затова търсим да се върнем отново в онази детска заблуда. Поздравления!
  • Дълбоко съм трогнат от вашите коментари, от високата оценка и от поставянето на скромния ми стих в Любими. Бъдете здрави и благословени, колеги по перо и приятели!
  • Мисля че е житейски парадокс:всяко дете мечтае да порасне, а щом порасне, обича спомени за детството. Едва ли има човек който да не пътува в тази парадигма!
    Но пък колко лиричен пейзаж!
    Поздравления, Младен!
  • Там в мъглата се развихря въображението и започва да рисува причудливи картини..! Там сме в някак друг, чуден и примамлив свят! Поздравления, прекрасен стих!
  • Много добра съпоставка на мъглата с мирогледа в детските години. Чистотата в детските очи и чистотата в човека - чисто като бяла мъгла. И друго не му трябва на човек за из път - едно вързопче надежда към скъпоценната мечта! Поздравления
  • Страхотно!
  • В тежки моменти ни се иска да се върнем в слънчевото и безоблачно детство, когато не знаем какво ще ни поднесе в бъдещето.
  • Много хубаво, малко тъжно, но споменът от детството е съкровен, винаги когато човек изпадне в дупка, търси детска ръчичка да го измъкне!
    Насладих се, Младен!
  • Много ми хареса!
Предложения
: ??:??