12 mar 2017, 19:39

Навреме

1.1K 1 4

Навреме

 

Но този път ще те обичам малко –

малко повече от 0 градуса по Целзий.

Дано не ти е прекалено хладно.

И не замръзвай – имам още, в дози.

 

Сега ще ти предложа блюдо

от моето сърце наполовина.

Дано не ти се стори малко,

че другата му част така изстина.

 

Сега ще те ранявам с нежност,

почти незабелязано ще заболи.

Но ти ще искаш още миг надежда

и раната във теб ще прокърви.

 

Ще те откъсна и в дланта си ще те скрия.

Дано не ти е тясна моята любов.

Дано не ти е бавна моята магия –

надявам се, че вече си готов.

 

И този път ела навреме,

вземи каквото ти се дава.

Не чакам повече от 2 кафета

и недопушена цигара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христиана Александрова Todos los derechos reservados

Х.А.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...