Навреме
Навреме
Но този път ще те обичам малко –
малко повече от 0 градуса по Целзий.
Дано не ти е прекалено хладно.
И не замръзвай – имам още, в дози.
Сега ще ти предложа блюдо
от моето сърце наполовина.
Дано не ти се стори малко,
че другата му част така изстина.
Сега ще те ранявам с нежност,
почти незабелязано ще заболи.
Но ти ще искаш още миг надежда
и раната във теб ще прокърви.
Ще те откъсна и в дланта си ще те скрия.
Дано не ти е тясна моята любов.
Дано не ти е бавна моята магия –
надявам се, че вече си готов.
И този път ела навреме,
вземи каквото ти се дава.
Не чакам повече от 2 кафета
и недопушена цигара.
© Христиана Александрова All rights reserved.
