12 мар. 2017 г., 19:39

Навреме

1.1K 1 4

Навреме

 

Но този път ще те обичам малко –

малко повече от 0 градуса по Целзий.

Дано не ти е прекалено хладно.

И не замръзвай – имам още, в дози.

 

Сега ще ти предложа блюдо

от моето сърце наполовина.

Дано не ти се стори малко,

че другата му част така изстина.

 

Сега ще те ранявам с нежност,

почти незабелязано ще заболи.

Но ти ще искаш още миг надежда

и раната във теб ще прокърви.

 

Ще те откъсна и в дланта си ще те скрия.

Дано не ти е тясна моята любов.

Дано не ти е бавна моята магия –

надявам се, че вече си готов.

 

И този път ела навреме,

вземи каквото ти се дава.

Не чакам повече от 2 кафета

и недопушена цигара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христиана Александрова Все права защищены

Х.А.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...