26 sept 2019, 0:05

Навреме

  Poesía » Otra
644 1 7

Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен 
от недоволна трева,
който прави косите ми послушни.
Ще вървя под зелените ябълки,
които никога не стават червени.
Ще отвържа зеления кон
от зелената ограда 
и ще препуснем по зелените улици.
Когато зеленият бръшлян 
по разкривената къща
се превръща в зелени пеперуди,
зелени пророчества 
от претрупани сергии водят
до зелената мъгла
и тя завива 
фонтана с грозния мрамор...
Една зелена жабка
ми подава
най-зеленото си мълчание
и се пръсвам
на малки зелени мехурчета...

 

https://youtu.be/ZALP7Di4HaM

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво...
    Младо и зелено.
  • Благодаря ви, приятели! Тълкуванията са свободни, Благодаря, че усещате !
    Вчера почина Левчев, на датата , на която е починал и Иван Вазов и ми беше определено тъжно и тягостно! А зеленото настроение е може би носталгия, особено по лятото!
    Хубав ден за поезия да имате!
  • Дори пиесата на саксофон ухае на зеленото очарование на любовта!
    Браво, Райна!
  • Въображението ти няма граници!
    Невероятна образност, точен рисунък, прекрасна поезия!...
    Благодаря ти!...
  • Обожавам зеленото!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...