Навреме
Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева,
който прави косите ми послушни.
Ще вървя под зелените ябълки,
които никога не стават червени.
Ще отвържа зеления кон
от зелената ограда
и ще препуснем по зелените улици.
Когато зеленият бръшлян
по разкривената къща
се превръща в зелени пеперуди,
зелени пророчества
от претрупани сергии водят
до зелената мъгла
и тя завива
фонтана с грозния мрамор...
Една зелена жабка
ми подава
най-зеленото си мълчание
и се пръсвам
на малки зелени мехурчета...
https://youtu.be/ZALP7Di4HaM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Благодаря, че усещате !
