26.09.2019 г., 0:05 ч.

Навреме 

  Поезия » Друга
354 1 7

Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен 
от недоволна трева,
който прави косите ми послушни.
Ще вървя под зелените ябълки,
които никога не стават червени.
Ще отвържа зеления кон
от зелената ограда 
и ще препуснем по зелените улици.
Когато зеленият бръшлян 
по разкривената къща
се превръща в зелени пеперуди,
зелени пророчества 
от претрупани сергии водят
до зелената мъгла
и тя завива 
фонтана с грозния мрамор...
Една зелена жабка
ми подава
най-зеленото си мълчание
и се пръсвам
на малки зелени мехурчета...

 

https://youtu.be/ZALP7Di4HaM

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво...
    Младо и зелено.
  • Благодаря ви, приятели! Тълкуванията са свободни, Благодаря, че усещате !
    Вчера почина Левчев, на датата , на която е починал и Иван Вазов и ми беше определено тъжно и тягостно! А зеленото настроение е може би носталгия, особено по лятото!
    Хубав ден за поезия да имате!
  • Дори пиесата на саксофон ухае на зеленото очарование на любовта!
    Браво, Райна!
  • Въображението ти няма граници!
    Невероятна образност, точен рисунък, прекрасна поезия!...
    Благодаря ти!...
  • Обожавам зеленото!
  • Интересно зелено...
  • Един интересен зелен свят. Благодаря ти, че се потопих в него!
Предложения
: ??:??