Навремето

20 abr 2012, 0:24

Poesía » De amor

651 0 2

Навремето аз пишех стихове,

навремето и теб те имаше.
Отиде си, и взе със себе си

душата ми, мечтите, думите.

Душата ми се върна, всъщност

да бъда честна – ти я сам прогони

Забрави я, на улицата в тъмното

бездомна бе, отново приютих си я…

Мечтите ми – измислих нови,

животът без мечти е погребение.

Рисувам слънцето, и ново утре,

в което ти да нямаш връщане…

Но думите… Къде отнесе думите,

за Бога, ти не осъзнаваш силата им...

Не им посягай, чакай, остави ми ги

с тях всяка сутрин да те доубивам.

19.04.2012

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.