15 dic 2008, 8:33

Навсякъде

  Poesía
770 0 11

те са навсякъде

прекалено вчерашни

за да им обърнеш внимание

твърде много

приличат на

невестулки

канят те

на всевъзможни

вечери

купони

и други

шумни събития

на които

ходиш

за да си говориш

предимно

със себе си

защото те са навсякъде

и са скучни

мислят се

за добри събеседници

всеки път

им разправяш

все същите истории

и те винаги

изглеждат впечатлени

всъщност

просто завиждат

което не им пречи

да бъдат навсякъде

и винаги

да си свалят

ръкавиците

когато се ръкуват

усмихват

ти се вежливо

докато свалят

гаджето ти

и никога

няма да свалят

маската

без да искат

те са навсякъде

навират

в лицето ти

клишета

винаги знаят

клюките

от първа ръка

презират

дрехите

втора ръка

докато развяват

насам натам

износените

си самоличности

защото те имат

важната мисия

да бъдат навсякъде

да си разливат

виното

върху новата

ти блуза

да се държат

с теб така

както не позволяваш

на майка си

да те накарат

да се усъмниш

в приятелите си

защото навсякъде

е пълно

с такива като тях

а на теб ти

остава

единствената

възможност

да си сред тях

и да не им позволяваш

да си помислят

че не си един

от тях

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изпълни ми душата твоят стих ! Строхотно си го казала ! Искрени поздрави !
  • ...абе те...те...ами те си знаят....на нас к'во ни е ?....те да си му мислят....общо взето няма значение.....важното да сме си ние....
  • Животът е прекалено кратък, за да ми губят времето онези, които са навсякъде. Затова просто съм ги зарязала отдавна. Преди се съобразявах, но вече няма за кога, а и за какво. И, знаеш ли, когато им покажеш, че не си един от тях- повече те уважават.
  • Уби ме!!!
    Браво!
  • И какво правиш сред тях?
    Аз не се притеснявам да кажа, че не съм една от тях!
    Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...