Dec 15, 2008, 8:33 AM

Навсякъде

  Poetry
769 0 11

те са навсякъде

прекалено вчерашни

за да им обърнеш внимание

твърде много

приличат на

невестулки

канят те

на всевъзможни

вечери

купони

и други

шумни събития

на които

ходиш

за да си говориш

предимно

със себе си

защото те са навсякъде

и са скучни

мислят се

за добри събеседници

всеки път

им разправяш

все същите истории

и те винаги

изглеждат впечатлени

всъщност

просто завиждат

което не им пречи

да бъдат навсякъде

и винаги

да си свалят

ръкавиците

когато се ръкуват

усмихват

ти се вежливо

докато свалят

гаджето ти

и никога

няма да свалят

маската

без да искат

те са навсякъде

навират

в лицето ти

клишета

винаги знаят

клюките

от първа ръка

презират

дрехите

втора ръка

докато развяват

насам натам

износените

си самоличности

защото те имат

важната мисия

да бъдат навсякъде

да си разливат

виното

върху новата

ти блуза

да се държат

с теб така

както не позволяваш

на майка си

да те накарат

да се усъмниш

в приятелите си

защото навсякъде

е пълно

с такива като тях

а на теб ти

остава

единствената

възможност

да си сред тях

и да не им позволяваш

да си помислят

че не си един

от тях

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изпълни ми душата твоят стих ! Строхотно си го казала ! Искрени поздрави !
  • ...абе те...те...ами те си знаят....на нас к'во ни е ?....те да си му мислят....общо взето няма значение.....важното да сме си ние....
  • Животът е прекалено кратък, за да ми губят времето онези, които са навсякъде. Затова просто съм ги зарязала отдавна. Преди се съобразявах, но вече няма за кога, а и за какво. И, знаеш ли, когато им покажеш, че не си един от тях- повече те уважават.
  • Уби ме!!!
    Браво!
  • И какво правиш сред тях?
    Аз не се притеснявам да кажа, че не съм една от тях!
    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...