7 feb 2010, 17:42

Навсякъде

600 0 0

*На най-жълтото Злато на света...

 

 

Докато ходя, уморена, замечтала се,

привиждат ми се сенки с твоя лик.

Поглеждам черната половина на луната –

и тя напукана е, но оттук не ù личи.

 

И в нея виждам даже твоя образ.

От мен май светлината се е скрила...

Но не мечтая си отново да се появи,

защото тя безмълвна ме отмина.

 

На пясъка съм вече заприличала.

Твърда съм, но се разтичам в твоите ръце.

Как тук се озовах, така и не усетих,

просто заобичаха се моето и твоето сърце.

 

Пред теб когато съм, съм разгадана.

Само ти като надникнеш светло е у мен...

Заради тъмното прогоних същността си,

а сега и смисълът напуска ме, сломен.

 

Аз бях отлъчена от истината на света,

самотница с протегнати ръце,

сега измръзнало от необичане дете съм,

в светлината на настъпващия ден.

 

Ходейки едва, в мечтите си унесена,

в свистенето на вятъра, аз чух гласа ти.

Потрепвайки, безмълвна и самотна,

затворих през сълзи очи... и там бе ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...