Feb 7, 2010, 5:42 PM

Навсякъде

  Poetry » Love
596 0 0

*На най-жълтото Злато на света...

 

 

Докато ходя, уморена, замечтала се,

привиждат ми се сенки с твоя лик.

Поглеждам черната половина на луната –

и тя напукана е, но оттук не ù личи.

 

И в нея виждам даже твоя образ.

От мен май светлината се е скрила...

Но не мечтая си отново да се появи,

защото тя безмълвна ме отмина.

 

На пясъка съм вече заприличала.

Твърда съм, но се разтичам в твоите ръце.

Как тук се озовах, така и не усетих,

просто заобичаха се моето и твоето сърце.

 

Пред теб когато съм, съм разгадана.

Само ти като надникнеш светло е у мен...

Заради тъмното прогоних същността си,

а сега и смисълът напуска ме, сломен.

 

Аз бях отлъчена от истината на света,

самотница с протегнати ръце,

сега измръзнало от необичане дете съм,

в светлината на настъпващия ден.

 

Ходейки едва, в мечтите си унесена,

в свистенето на вятъра, аз чух гласа ти.

Потрепвайки, безмълвна и самотна,

затворих през сълзи очи... и там бе ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...