reason_of_life (Алекс) reason_of_life (Алекс)
10
28 ene 2009, 23:10

Навярно

1.2K 0 3

                                   Навярно вместо теб листата ще докосвам,

                                   а пролетният дъжд ще ромоли...

                                  И птиците ли ще ме омагьосват,

                                  когато липсващата все си ти?

 

                                 Навярно теб снегът стопен ще заобича,

                                  а моите треперещи ръце

                                 калта от него ще докосват,

                                все стремящи се към твоето лице.

 

                              Върви си, кой съм аз, за да те спирам?

                              Отдавна нямам право на това.

                              Върви си, щом решила си,

                             навярно туй е нашата съдба.     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0