Навярно вместо теб листата ще докосвам,
а пролетният дъжд ще ромоли...
И птиците ли ще ме омагьосват,
когато липсващата все си ти?
Навярно теб снегът стопен ще заобича,
а моите треперещи ръце
калта от него ще докосват,
все стремящи се към твоето лице.
Върви си, кой съм аз, за да те спирам?
Отдавна нямам право на това.
Върви си, щом решила си,
навярно туй е нашата съдба.
© Алекс All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
