31 oct 2015, 0:25  

Навярно...

  Poesía
547 0 7

Навярно неверен е тонът

и Тъгата свири фалшиво

с дебелите пръсти на Болката.

Навярно Страхът си отива.

 

Разписано е всичко Писано,

но струните можем да скъсаме.

В просъницата от Истини

Свободната воля възкръсва.

 

Навярно неверен е тонът,

но Радостта ни е вярна.

И трябва, и трябва да можем

за най-малкото да сме благодарни!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси, за съжаление много малко хора наистина имат в душата си благодарност! Хубав финал!
  • Благодаря на всички...
  • Трябва да се научим да благодарим за всеки миг понесен ни със радост,
    за всеки миг най-труден, но значим, да благодарим. Урок е той навярно!
  • Поне радостта да е вярна и да сме благодарни. Харесах. Поздрав veesii70 (Веселка Стойнева)!
  • Не случайно носиш името Веселка! Имаш печатна грешка ,,волЯ". Много хубав стих! Поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....