Навярно...
Навярно неверен е тонът
и Тъгата свири фалшиво
с дебелите пръсти на Болката.
Навярно Страхът си отива.
Разписано е всичко Писано,
но струните можем да скъсаме.
В просъницата от Истини
Свободната воля възкръсва.
Навярно неверен е тонът,
но Радостта ни е вярна.
И трябва, и трябва да можем
за най-малкото да сме благодарни!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
