Навярно...

Поэзия

552 0 7

Навярно неверен е тонът

и Тъгата свири фалшиво

с дебелите пръсти на Болката.

Навярно Страхът си отива.

Разписано е всичко Писано,

но струните можем да скъсаме.

В просъницата от Истини

Свободната воля възкръсва.

Навярно неверен е тонът,

но Радостта ни е вярна.

И трябва, и трябва да можем

за най-малкото да сме благодарни!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radiola (Рада Димова)

Веси, за съжаление много малко хора наистина имат в душата си благодарност! Хубав финал!

2015-10-31T21:14:00+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря на всички...

2015-10-31T18:52:48+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Трябва да се научим да благодарим за всеки миг понесен ни със радост,
за всеки миг най-труден, но значим, да благодарим. Урок е той навярно!

2015-10-31T17:59:51+02:00
Tenderness- (Нежност)

Поне радостта да е вярна и да сме благодарни. Харесах. Поздрав veesii70 (Веселка Стойнева)!

2015-10-31T17:59:19+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Не случайно носиш името Веселка! Имаш печатна грешка ,,волЯ". Много хубав стих! Поздравления!

2015-10-31T11:33:57+02:00