15 abr 2008, 8:38

Навярно се родихме не навреме...

1.3K 0 45

Навярно се родихме не навреме -

пак тлееше раздяла преди среща...

Загубих те преди да те намеря.

Опита се мигът да каже нещо,

вината се заплете помежду ни...

А може би не вярвахме горещо

във сбъдване и искрена взаимност.

 

Смъртта навреме няма да е грешка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • извинявай,разсъждавах на глас...просто не обръщай внимание...
  • Благодаря ти, Ена!
    Георги, може би е хубаво за мен, че си изливам душата, надявам се и за тези, които ме четат и съпреживяват...Моля те,не ми задавай толкова сложни въпроси-аз съм една бедна провинциалистка...
  • И пак ме уцели в десятката!
    Че си фея - Фея си, ама чак пък толкова...
    Знаеш ли колко е "вътре" в мен твоя стих!
    Благодаря ти!!!
    Поздрав!
  • за кого...какво му е хубавото...?
  • Ами трябваше да умрат навреме еготата и на двамата, но тъй като това е в сферата на фантастиката, случаят е безнадежден.Хубавото е, че поне се раждат стихове...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...