15.04.2008 г., 8:38

Навярно се родихме не навреме...

1.3K 0 45

Навярно се родихме не навреме -

пак тлееше раздяла преди среща...

Загубих те преди да те намеря.

Опита се мигът да каже нещо,

вината се заплете помежду ни...

А може би не вярвахме горещо

във сбъдване и искрена взаимност.

 

Смъртта навреме няма да е грешка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • извинявай,разсъждавах на глас...просто не обръщай внимание...
  • Благодаря ти, Ена!
    Георги, може би е хубаво за мен, че си изливам душата, надявам се и за тези, които ме четат и съпреживяват...Моля те,не ми задавай толкова сложни въпроси-аз съм една бедна провинциалистка...
  • И пак ме уцели в десятката!
    Че си фея - Фея си, ама чак пък толкова...
    Знаеш ли колко е "вътре" в мен твоя стих!
    Благодаря ти!!!
    Поздрав!
  • за кого...какво му е хубавото...?
  • Ами трябваше да умрат навреме еготата и на двамата, но тъй като това е в сферата на фантастиката, случаят е безнадежден.Хубавото е, че поне се раждат стихове...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...