15 апр. 2008 г., 08:38

Навярно се родихме не навреме...

1.3K 0 45

Навярно се родихме не навреме -

пак тлееше раздяла преди среща...

Загубих те преди да те намеря.

Опита се мигът да каже нещо,

вината се заплете помежду ни...

А може би не вярвахме горещо

във сбъдване и искрена взаимност.

 

Смъртта навреме няма да е грешка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • извинявай,разсъждавах на глас...просто не обръщай внимание...
  • Благодаря ти, Ена!
    Георги, може би е хубаво за мен, че си изливам душата, надявам се и за тези, които ме четат и съпреживяват...Моля те,не ми задавай толкова сложни въпроси-аз съм една бедна провинциалистка...
  • И пак ме уцели в десятката!
    Че си фея - Фея си, ама чак пък толкова...
    Знаеш ли колко е "вътре" в мен твоя стих!
    Благодаря ти!!!
    Поздрав!
  • за кого...какво му е хубавото...?
  • Ами трябваше да умрат навреме еготата и на двамата, но тъй като това е в сферата на фантастиката, случаят е безнадежден.Хубавото е, че поне се раждат стихове...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...