4 jul 2010, 10:11

Навън

774 0 5
Къде сме ние
аз и ти
навън
цигарата
прeгаря
в спускащия
се залез
над пурпурния
хълм
отвил
папирусната
завеса
от отлепващи
се въпроси
в закъснели
целувки -
изгребващи
спомените
от дупки
изчезнали
отдавна
в средата
на пълната
Луна
и през
ириса й
се очертава
хоризонтът
безмълвен
и все още
изгарящ
отвъд...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина си беше задъхано, Жени!
    Радвам се, че си го уловила!
    Поздрав!
  • Задъхано..казано в порив!
  • Виждам, че ти е харесало Белла!
    Заповядай отново!
  • Опасното
    отвън
    ни събира
    в избистрящи
    погледи
    до контрастния
    миг
    затварящ
    всички
    пропасти
    между нас...
  • Къде сме ние- аз и ти
    навън шуми а вятъра не отговаря
    заедно ли сме - или пак сълзи
    дъждът ни разнася - като преговаря....

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...