4 июл. 2010 г., 10:11

Навън

777 0 5
Къде сме ние
аз и ти
навън
цигарата
прeгаря
в спускащия
се залез
над пурпурния
хълм
отвил
папирусната
завеса
от отлепващи
се въпроси
в закъснели
целувки -
изгребващи
спомените
от дупки
изчезнали
отдавна
в средата
на пълната
Луна
и през
ириса й
се очертава
хоризонтът
безмълвен
и все още
изгарящ
отвъд...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина си беше задъхано, Жени!
    Радвам се, че си го уловила!
    Поздрав!
  • Задъхано..казано в порив!
  • Виждам, че ти е харесало Белла!
    Заповядай отново!
  • Опасното
    отвън
    ни събира
    в избистрящи
    погледи
    до контрастния
    миг
    затварящ
    всички
    пропасти
    между нас...
  • Къде сме ние- аз и ти
    навън шуми а вятъра не отговаря
    заедно ли сме - или пак сълзи
    дъждът ни разнася - като преговаря....

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...