4 июл. 2010 г., 10:11

Навън

776 0 5
Къде сме ние
аз и ти
навън
цигарата
прeгаря
в спускащия
се залез
над пурпурния
хълм
отвил
папирусната
завеса
от отлепващи
се въпроси
в закъснели
целувки -
изгребващи
спомените
от дупки
изчезнали
отдавна
в средата
на пълната
Луна
и през
ириса й
се очертава
хоризонтът
безмълвен
и все още
изгарящ
отвъд...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина си беше задъхано, Жени!
    Радвам се, че си го уловила!
    Поздрав!
  • Задъхано..казано в порив!
  • Виждам, че ти е харесало Белла!
    Заповядай отново!
  • Опасното
    отвън
    ни събира
    в избистрящи
    погледи
    до контрастния
    миг
    затварящ
    всички
    пропасти
    между нас...
  • Къде сме ние- аз и ти
    навън шуми а вятъра не отговаря
    заедно ли сме - или пак сълзи
    дъждът ни разнася - като преговаря....

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...