Навън е толкова студено,

сърцето вътре ми гори.

Ще кажат че това е прекалено,

нима душата в тебе не боли?

Неспирно водя аз борба с живота,

злоба в нас кой ли я тури?

Няма аз да се превръщам в лицемерен?

Не, не това в мене Господ не тури.

В очите аз готов човече съм да кажа,

това което мисля, това което ме боли.

Не мога Аз ехидно  болката си да замажа,

а вътре да остава да гори.

Навън е толкова студено,

в душата всеки ден нещо ми шуми.

Изморен по някога, вглеждам се втрещено,

прострелян, прострелян от хиляди сачми.

                                                     В.Й. 11.01.2017г.