Навън е толкова студено
Навън е толкова студено,
сърцето вътре ми гори.
Ще кажат че това е прекалено,
нима душата в тебе не боли?
Неспирно водя аз борба с живота,
злоба в нас кой ли я тури?
Няма аз да се превръщам в лицемерен?
Не, не това в мене Господ не тури.
В очите аз готов човече съм да кажа,
това което мисля, това което ме боли.
Не мога Аз ехидно болката си да замажа,
а вътре да остава да гори.
Навън е толкова студено,
в душата всеки ден нещо ми шуми.
Изморен по някога, вглеждам се втрещено,
прострелян, прострелян от хиляди сачми.
В.Й. 11.01.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
