Навън е толкова студено
Навън е толкова студено,
сърцето вътре ми гори.
Ще кажат че това е прекалено,
нима душата в тебе не боли?
Неспирно водя аз борба с живота,
злоба в нас кой ли я тури?
Няма аз да се превръщам в лицемерен?
Не, не това в мене Господ не тури.
В очите аз готов човече съм да кажа,
това което мисля, това което ме боли.
Не мога Аз ехидно болката си да замажа,
а вътре да остава да гори.
Навън е толкова студено,
в душата всеки ден нещо ми шуми.
Изморен по някога, вглеждам се втрещено,
прострелян, прострелян от хиляди сачми.
В.Й. 11.01.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
