28 jul 2015, 8:44  

Навън ръми

  Poesía
1.1K 0 11

                                    Н А В Ъ Н   Р Ъ М И

 

 

                                   Навън  ръми... Под тишината

                                   светът навежда си главата.

                                   А Господ сякаш за награда

                                   премахва някаква преграда.

 

                                  И бавно спуща се Небето,

                                  и слива се със битието.

                                  Тогава тръпнат сетивата

                                  от тази радост непозната!

 

                                  Пред  мене преходно и вечно

                                  се сливат с близко и далечно.

                                  И аз се гмурвам сред вълните,

                                  понесла в себе си мечтите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за посещението и позитивния коментар, Никола! Много е ценно за мене твоето мнение!
    Желая ти прохладна лятна вечер!
  • Успокояваща лирика, Стойне!Прочетох с удоволствие!лирична е твоята душа!Оценявам и поздравление от мен! Желая ти хубав летен ден!
  • Здрасти, Рени! Къде се изгуби!Благодаря ти за посещението!
    Радвам се, че ти харесва творбата ми!
    Желая ти хубав ден! Дано от някъде да се промуши прохлада!
  • Здравей, Стойне! Чудесно и нежно! Подейства ми успокояващо. Прегръщам те!
  • Радвам се на коментара ти, Ник, защото много го ценя!
    Мина Конарова- благодаря ти, мило момиче. Сигурно ще е прекрасно ако можем да го направим, но едва ли?
    Желая ви ведър ден и малко прохлада от някъде да ви изненада!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...