28 июл. 2015 г., 08:44  

Навън ръми

1.1K 0 11

                                    Н А В Ъ Н   Р Ъ М И

 

 

                                   Навън  ръми... Под тишината

                                   светът навежда си главата.

                                   А Господ сякаш за награда

                                   премахва някаква преграда.

 

                                  И бавно спуща се Небето,

                                  и слива се със битието.

                                  Тогава тръпнат сетивата

                                  от тази радост непозната!

 

                                  Пред  мене преходно и вечно

                                  се сливат с близко и далечно.

                                  И аз се гмурвам сред вълните,

                                  понесла в себе си мечтите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за посещението и позитивния коментар, Никола! Много е ценно за мене твоето мнение!
    Желая ти прохладна лятна вечер!
  • Успокояваща лирика, Стойне!Прочетох с удоволствие!лирична е твоята душа!Оценявам и поздравление от мен! Желая ти хубав летен ден!
  • Здрасти, Рени! Къде се изгуби!Благодаря ти за посещението!
    Радвам се, че ти харесва творбата ми!
    Желая ти хубав ден! Дано от някъде да се промуши прохлада!
  • Здравей, Стойне! Чудесно и нежно! Подейства ми успокояващо. Прегръщам те!
  • Радвам се на коментара ти, Ник, защото много го ценя!
    Мина Конарова- благодаря ти, мило момиче. Сигурно ще е прекрасно ако можем да го направим, но едва ли?
    Желая ви ведър ден и малко прохлада от някъде да ви изненада!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...