28 июл. 2015 г., 08:44  

Навън ръми

1.1K 0 11

                                    Н А В Ъ Н   Р Ъ М И

 

 

                                   Навън  ръми... Под тишината

                                   светът навежда си главата.

                                   А Господ сякаш за награда

                                   премахва някаква преграда.

 

                                  И бавно спуща се Небето,

                                  и слива се със битието.

                                  Тогава тръпнат сетивата

                                  от тази радост непозната!

 

                                  Пред  мене преходно и вечно

                                  се сливат с близко и далечно.

                                  И аз се гмурвам сред вълните,

                                  понесла в себе си мечтите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за посещението и позитивния коментар, Никола! Много е ценно за мене твоето мнение!
    Желая ти прохладна лятна вечер!
  • Успокояваща лирика, Стойне!Прочетох с удоволствие!лирична е твоята душа!Оценявам и поздравление от мен! Желая ти хубав летен ден!
  • Здрасти, Рени! Къде се изгуби!Благодаря ти за посещението!
    Радвам се, че ти харесва творбата ми!
    Желая ти хубав ден! Дано от някъде да се промуши прохлада!
  • Здравей, Стойне! Чудесно и нежно! Подейства ми успокояващо. Прегръщам те!
  • Радвам се на коментара ти, Ник, защото много го ценя!
    Мина Конарова- благодаря ти, мило момиче. Сигурно ще е прекрасно ако можем да го направим, но едва ли?
    Желая ви ведър ден и малко прохлада от някъде да ви изненада!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...