Навън ръми
Н А В Ъ Н Р Ъ М И
Навън ръми... Под тишината
светът навежда си главата.
А Господ сякаш за награда
премахва някаква преграда.
И бавно спуща се Небето,
и слива се със битието.
Тогава тръпнат сетивата
от тази радост непозната!
Пред мене преходно и вечно
се сливат с близко и далечно.
И аз се гмурвам сред вълните,
понесла в себе си мечтите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
