Jul 28, 2015, 8:44 AM  

Навън ръми

  Poetry
1.1K 0 11

                                    Н А В Ъ Н   Р Ъ М И

 

 

                                   Навън  ръми... Под тишината

                                   светът навежда си главата.

                                   А Господ сякаш за награда

                                   премахва някаква преграда.

 

                                  И бавно спуща се Небето,

                                  и слива се със битието.

                                  Тогава тръпнат сетивата

                                  от тази радост непозната!

 

                                  Пред  мене преходно и вечно

                                  се сливат с близко и далечно.

                                  И аз се гмурвам сред вълните,

                                  понесла в себе си мечтите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за посещението и позитивния коментар, Никола! Много е ценно за мене твоето мнение!
    Желая ти прохладна лятна вечер!
  • Успокояваща лирика, Стойне!Прочетох с удоволствие!лирична е твоята душа!Оценявам и поздравление от мен! Желая ти хубав летен ден!
  • Здрасти, Рени! Къде се изгуби!Благодаря ти за посещението!
    Радвам се, че ти харесва творбата ми!
    Желая ти хубав ден! Дано от някъде да се промуши прохлада!
  • Здравей, Стойне! Чудесно и нежно! Подейства ми успокояващо. Прегръщам те!
  • Радвам се на коментара ти, Ник, защото много го ценя!
    Мина Конарова- благодаря ти, мило момиче. Сигурно ще е прекрасно ако можем да го направим, но едва ли?
    Желая ви ведър ден и малко прохлада от някъде да ви изненада!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...