5 mar 2007, 11:44

Навън вали../на Иво/

  Poesía
1.1K 0 0
Навън вали... всичко е потънало в мрак,
а аз в нощта мечтая теб да зърна пак...
Но те няма и в мен боли,
мисълта за тебе ранява душата ми... КЪРВИ!
Обичам те до болка аз и от тебе имам нужда в този час!
Но... те няма, погълнала те е нощта и в зли окови
сграбчила те е, като смъртта...
Обичам те - повтарям аз насън,
за тебе ще мечтая, докато ме има вън...
и колкото и далече да си ти,
вярвай ми - ОБИЧАМ ТЕ! Помни го ТИ!!!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...