Не мога вече да пиша…

Нямам вдъхновение,

всичко в мене умря,

да, за щастие, още аз дишам,

но съм празна, студена, без сърце и душа.

Може би всичко така трябва да бъде,

аз знам, че слаб съм поет,

но без стиховете и музата,

не чувствам онзи живец, който

нощем ме будеше в тъмното

и ме караше да летя,

да мечтая, да бъда аз луда,

но и жива, щастлива, жена…

Сега всичко пак ще бъде по старому.

Ще се върна по пътя назад,

ще забравя, ще бъда забравена

и няма повече да се чувствам така,

самотата е мое убежище, явно и моя съдба.

Аз не мога вече да бягам,

ще приема, ще се съглася,

ще се скрия и бавно ще тлея.

Ще угасвам по-малко, без любов,

далеч от света…