Назад
Не мога вече да пиша…
Нямам вдъхновение,
всичко в мене умря,
да, за щастие, още аз дишам,
но съм празна, студена, без сърце и душа.
Може би всичко така трябва да бъде,
аз знам, че слаб съм поет,
но без стиховете и музата,
не чувствам онзи живец, който
нощем ме будеше в тъмното
и ме караше да летя,
да мечтая, да бъда аз луда,
но и жива, щастлива, жена…
Сега всичко пак ще бъде по старому.
Ще се върна по пътя назад,
ще забравя, ще бъда забравена
и няма повече да се чувствам така,
самотата е мое убежище, явно и моя съдба.
Аз не мога вече да бягам,
ще приема, ще се съглася,
ще се скрия и бавно ще тлея.
Ще угасвам по-малко, без любов,
далеч от света…
© Счетоводител Храбър All rights reserved.
