8 abr 2010, 22:33

Назаем... 

  Poesía » De amor
1365 0 4

Очите ти кафяви ми говорят

и ме гледат с толкоз топлота.

Обичат ли ме? Или в роля

са облекли свойта красота?

 

Целуват устните ти жадно

и изпиват всяка сила в мен.

Но дали не лъжат безпощадно?

Мамят ли ме ден след ден?

 

С мен си, ала си назаем,

като вещ, ала с душа.

И сърцето ти е чуждо,

връзката ни е шега.

 

Знам, че трябва да те върна,

но ще мога ли - не знам.

Май решила съм да се излъжа.

За последно. И ще те предам...

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??