8.04.2010 г., 22:33 ч.

Назаем... 

  Поезия » Любовна
1340 0 4

Очите ти кафяви ми говорят

и ме гледат с толкоз топлота.

Обичат ли ме? Или в роля

са облекли свойта красота?

 

Целуват устните ти жадно

и изпиват всяка сила в мен.

Но дали не лъжат безпощадно?

Мамят ли ме ден след ден?

 

С мен си, ала си назаем,

като вещ, ала с душа.

И сърцето ти е чуждо,

връзката ни е шега.

 

Знам, че трябва да те върна,

но ще мога ли - не знам.

Май решила съм да се излъжа.

За последно. И ще те предам...

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??