Назаем...
Очите ти кафяви ми говорят
и ме гледат с толкоз топлота.
Обичат ли ме? Или в роля
са облекли свойта красота?
Целуват устните ти жадно
и изпиват всяка сила в мен.
Но дали не лъжат безпощадно?
Мамят ли ме ден след ден?
С мен си, ала си назаем,
като вещ, ала с душа.
И сърцето ти е чуждо,
връзката ни е шега.
Знам, че трябва да те върна,
но ще мога ли - не знам.
Май решила съм да се излъжа.
За последно. И ще те предам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
