Наздраве + 18
( акростих )
Щастие събирано в шепи...
Една истинска, тъжна сълза.
Пътища... Избродени пътеки,
И една умираща мечта.
Ято черни гарвани долита,
Раните по мен кълве,
А душата ми - от кръв пропита,
Коли мойте грехове!
Истната ми играе покер.
Явно бива я в това.
Естеството на играта,
Безусловно е лъжа!
Алинеята в закона
Лицемерно ме осъжда.
Съдията - като крал от трона,
Ъглова килия ми присъжда.
Малкото дете във мене,
Моли да му купя влакче,
Униформа на военен,
Милка - детско шоколадче.
А животът ме прегръща.
Мисли ме за свой приятел,
Алфата на мойта същност,
Тъжното на любовта ми...
А какво е всъщност?
Емил Стоянов
14.05.2016г
© Емил Стоянов Todos los derechos reservados