30 sept 2007, 13:38

Наздравица

  Poesía
1.3K 0 2
Любов, ела да пиеш заедно с мене,
не ми отказвай, поседни за миг,
а после, стига да поискаш,
завинаги ме остави.

Наздравица за тебе вдигам аз!
пийни си де, недей да се срамуваш.
Не бързай, та какво е още час?
Нали не искаше да се сбогуваме...

Наздравица за първата целувка,
нали на всеки край, начало тя поставя.
Усмивките, треперещи в очакване,
дали ще им се отговори подобаващо.

Наздраве и за погледите ласкави.
За люлките, за звънкавия смях,
нали, уж, трябваше да сме пораснали,
пък се обичахме съвсем като деца.

Да пием за любовното признание,
което си остана премълчано,
от страх или за назидание
оставихме си нещичко неказано.

И глътка за напразните надежди,
които ме съсипваха по малко.
Но какво пък, всичките тези копнежи
ме доближиха до Рая, макар и за кратко.

Любов, ела да пиеш заедно с мене.
Ще тръгваш ли? Боли те от раздяла?
И мене ме боли, любов, но зная,
че някой ден това ще продължи,
но без раздяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...