30.09.2007 г., 13:38

Наздравица

1.3K 0 2
Любов, ела да пиеш заедно с мене,
не ми отказвай, поседни за миг,
а после, стига да поискаш,
завинаги ме остави.

Наздравица за тебе вдигам аз!
пийни си де, недей да се срамуваш.
Не бързай, та какво е още час?
Нали не искаше да се сбогуваме...

Наздравица за първата целувка,
нали на всеки край, начало тя поставя.
Усмивките, треперещи в очакване,
дали ще им се отговори подобаващо.

Наздраве и за погледите ласкави.
За люлките, за звънкавия смях,
нали, уж, трябваше да сме пораснали,
пък се обичахме съвсем като деца.

Да пием за любовното признание,
което си остана премълчано,
от страх или за назидание
оставихме си нещичко неказано.

И глътка за напразните надежди,
които ме съсипваха по малко.
Но какво пък, всичките тези копнежи
ме доближиха до Рая, макар и за кратко.

Любов, ела да пиеш заедно с мене.
Ще тръгваш ли? Боли те от раздяла?
И мене ме боли, любов, но зная,
че някой ден това ще продължи,
но без раздяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....