Наздравица за... Старата година
1. На пролети обръгнах. И на зими,
в които Самотата като куче –
клечеше край студената камина.
И чакаше... любов да ѝ се случи.
2. На стари рокли, скъсани галоши –
обръгнах. И на бобена чорбица.
Не се научих сáмо – да съм лоша.
Не се научих... да не бъда Птица.
3.Наскитах се – на пътища безпътни,
които водят... в нищото, направо!
Научих се – да нося на безсмъртие.
Научих се... да нося и на слава.
4.Научих се да нося и на злоба!
И даже... да обичам враговете.
Обрасна с тишина на татко гроба...
(все нямам време – да намина с цвете)
5. Разбрах, че няма никъде по-сладки
от мамините гозби сиромашки.
Научих се... да плача във тетрадка.
Да не броя... горчивите си чаши.
6.Да не броя – целувките на Юда!
(в живота много юди съм видяла)
Научих се – да крия, че съм луда.
(за да не дразня хората нормални)
7. И свикнах – да не плача за врабчетата,
ако момчешки прашки ги улучат.
Не свикнах... да живея без ръцете ти!
Без тях не мога. Но – ще се науча!
8. На бедно детство гуменките стари
все още дишат някъде под скрина...
Не мога да живея без цигари!
И, вдигам тост... за Старата Година!
9. А, как посрещам Новата, ли? Никак!
Тя – и така, и иначе – ще дойде.
Годините си идват – и отлитат...
Но, Старата... За нея ми е болно!
10. Тя, Новата – ще влезе през комина.
Ще се оглежда дълго за елхата...
Елхи не кича! – вече сто години...
Изкъртвам (за по-празнично) – вратата!
11. Изпращам, после – Старата. До прага.
Там... руква топла мъка, от очите ни...
... И плачем дълго двете... Аз! И Старата.
Че няма кой – да приюти душите ни!
12. Наливам вино! А свещта догаря...
Вън – пукотевица взриви ушите ни!
Вдигнете чашите! За мен. И Старата.
Че няма кой... Да приюти душите ни!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
